сатирик

Речник на българския език

сатирѝк съществително име, мъжки род (тип 14) редактиране

Значение

мн. сатирици, м. Автор на сатири. Ярък сатирик в българската литература.

Грешни изписвания (3)

  • сатерик
  • сътерик
  • сътирик

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. са-ти-рик
непълен член са-ти-ри-ка
пълен член са-ти-ри-кът
мн.ч. са-ти-ри-ци
членувано са-ти-ри-ци-те
бройна форма са-ти-ри-ка
звателна форма