санджак

Речник на българския език

санджа̀к съществително име, мъжки род (тип 14) редактиране

Значение

мн. санджаци, (два) санджака, м. Истор. Военно-административна териториална единица в Османската империя, съставна част на вилает.

Грешни изписвания (1)

  • сънджак

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. сан-джак
непълен член сан-джа-ка
пълен член сан-джа-кът
мн.ч. сан-джа-ци
членувано сан-джа-ци-те
бройна форма сан-джа-ка
звателна форма