самохва̀лко
—
съществително име, мъжки род
(тип 40)
Значение
мн. самохвалковци, м. Човек, който обича да хвали себе си. Голям самохвалко.
Грешни изписвания (15)
- самофалко
- самофалку
- самохвалку
- самуфалко
- самуфалку
- самухвалко
- самухвалку
- съмофалко
- съмофалку
- съмохвалко
- съмохвалку
- съмуфалко
- съмуфалку
- съмухвалко
- съмухвалку
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | са-мох-вал-ко | |
|---|---|---|
| непълен член | са-мох-вал-ко-то | |
| пълен член | са-мох-вал-ко-то | |
| мн.ч. | са-мох-вал-ков-ци | |
| членувано | са-мох-вал-ков-ци-те | |
| бройна форма | са-мох-вал-ков-ци | |
| звателна форма | са-мох-вал-ко | |