самотек

Речник на българския език

самотѐк съществително име, мъжки род (тип 14) редактиране

Значение

м., само ед.
На самотек. — Без сериозно ръководене, по инерция, хаотично, неорганизирано. Работата е оставена на самотек. Всичко върви на самотек.

Грешни изписвания (3)

  • самутек
  • съмотек
  • съмутек

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. са-мо-тек
непълен член са-мо-те-ка
пълен член са-мо-те-кът
мн.ч. са-мо-те-ци
членувано са-мо-те-ци-те
бройна форма са-мо-те-ка
звателна форма