самосъхранение

Речник на българския език

самосъхранѐние съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

ср., само ед. Защита и запазване на собственото здраве, живот, личност, талант и др. Механизми за самосъхранение. Самосъхранение на културата в трудни времена.
Инстинкт за самосъхранение. — Инстинкт у всяко живо същество за съхраняване на живота му.

Грешни изписвания (15)

  • самосахранение
  • самосахрънение
  • самосъхрънение
  • самусахранение
  • самусахрънение
  • самусъхранение
  • самусъхрънение
  • съмосахранение
  • съмосахрънение
  • съмосъхранение
  • съмосъхрънение
  • съмусахранение
  • съмусахрънение
  • съмусъхранение
  • съмусъхрънение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. са-мо-съх-ра-не-ние
членувано са-мо-съх-ра-не-ни-е-то
мн.ч. са-мо-съх-ра-не-ния
членувано са-мо-съх-ра-не-ни-я-та