самораслек

Речник на българския език

самора̀слек съществително име, мъжки род (тип 14) редактиране

Значение

мн. самораслеци, (два) самораслека, м. Саморасляк.

Грешни изписвания (7)

  • самораслик
  • самураслек
  • самураслик
  • съмораслек
  • съмораслик
  • съмураслек
  • съмураслик

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. са-мо-рас-лек
непълен член са-мо-рас-ле-ка
пълен член са-мо-рас-ле-кът
мн.ч. са-мо-рас-ле-ци
членувано са-мо-рас-ле-ци-те
бройна форма са-мо-рас-ле-ка
звателна форма