саморазпад

Речник на българския език

саморазпад съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • саморазпат

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. са-мо-раз-пад
непълен член са-мо-раз-па-да
пълен член са-мо-раз-па-дът
мн.ч. са-мо-раз-па-ди
членувано са-мо-раз-па-ди-те
бройна форма са-мо-раз-па-да
звателна форма