саморазпада

Речник на българския език

1. саморазпада — ед. ч. непълен член

саморазпада е производна форма на саморазпад (ед. ч. непълен член).

2. саморазпада — бройна форма

саморазпада е производна форма на саморазпад (бройна форма).

3. саморазпада — сег. вр., 3 л., ед. ч.

саморазпада е производна форма на саморазпадам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

4. саморазпада — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

саморазпада е производна форма на саморазпадам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

5. саморазпада — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

саморазпада е производна форма на саморазпадам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).