самообвинение

Речник на българския език

самообвинѐние съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

Грешни изписвания (15)

  • самообвенение
  • самоубвенение
  • самоубвинение
  • самуобвенение
  • самуобвинение
  • самуубвенение
  • самуубвинение
  • съмообвенение
  • съмообвинение
  • съмоубвенение
  • съмоубвинение
  • съмуобвенение
  • съмуобвинение
  • съмуубвенение
  • съмуубвинение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. са-мо-об-ви-не-ние
членувано са-мо-об-ви-не-ни-е-то
мн.ч. са-мо-об-ви-не-ния
членувано са-мо-об-ви-не-ни-я-та