самообвинявам се

Речник на българския език

самообвиня̀вам се некласифицирана дума (тип 500) редактиране

Значение

самообвиняваш се, несв. и самообвиня се, св. Обвинявам сам себе си. Самообвинявам се за несполуките на семейството си. ____ същ. самообвинение, мн. самообвинения, ср.

Грешни изписвания (31)

  • самообвенявам се
  • самообвенявъм се
  • самообвинявъм се
  • самоубвенявам се
  • самоубвенявъм се
  • самоубвинявам се
  • самоубвинявъм се
  • самуобвенявам се
  • самуобвенявъм се
  • самуобвинявам се
  • самуобвинявъм се
  • самуубвенявам се
  • самуубвенявъм се
  • самуубвинявам се
  • самуубвинявъм се
  • съмообвенявам се
  • съмообвенявъм се
  • съмообвинявам се
  • съмообвинявъм се
  • съмоубвенявам се
  • съмоубвенявъм се
  • съмоубвинявам се
  • съмоубвинявъм се
  • съмуобвенявам се
  • съмуобвенявъм се
  • съмуобвинявам се
  • съмуобвинявъм се
  • съмуубвенявам се
  • съмуубвенявъм се
  • съмуубвинявам се
  • съмуубвинявъм се