самодеен

Речник на българския език

самодѐен прилагателно име (тип 85) редактиране

Значение

самодейна, самодейно, мн. самодейни, прил.
1. За театър, музикален състав и др. — който не е съставен от професионалисти. Самодеен ансамбъл. Самодеен хор.
2. Пренебр. Който не е направен професионално и качествено; самоделен. Самодейна работа.

Грешни изписвания (7)

  • самодеин
  • самудеен
  • самудеин
  • съмодеен
  • съмодеин
  • съмудеен
  • съмудеин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. са-мо-де-ен
непълен член са-мо-дей-ния
пълен член са-мо-дей-ни-ят
ж. р. са-мо-дей-на
членувано са-мо-дей-на-та
ср. р. са-мо-дей-но
членувано са-мо-дей-но-то
мн. ч. са-мо-дей-ни
членувано са-мо-дей-ни-те