самбо

Речник на българския език

са̀мбо съществително име, среден род (тип 54) редактиране

Значение

ср., само ед. Вид спорт, включващ разнообразни техники за самозащита без оръжие.

Грешни изписвания (1)

  • самбу

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. сам-бо
членувано сам-бо-то
мн.ч. сам-ба
членувано сам-ба-та