самба

Речник на българския език

1. са̀мба — съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

ж., само ед. Южноамерикански танц с буен ритъм.

Грешни изписвания (1)

  • самбъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. сам-ба
членувано сам-ба-та
мн.ч. сам-би
членувано сам-би-те
звателна форма —

2. самба — мн. ч.

самба е производна форма на самбо (мн. ч.).

Връзки