ряпа

Речник на българския език

ря̀па съществително име, женски род (тип 43) редактиране

Значение

мн. репи, ж. Вид кореноплодно растение, чиито ядливи грудки са със сърцевидна форма. Салата от ряпа.

Грешни изписвания (1)

  • ряпъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ря-па
членувано ря-па-та
мн.ч. ре-пи
членувано ре-пи-те
звателна форма