рушвет

Речник на българския език

рушвѐт съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. рушвети, (два) рушвета, м. Разг. Подкуп.

Грешни изписвания (1)

  • рошвет

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. руш-вет
непълен член руш-ве-та
пълен член руш-ве-тът
мн.ч. руш-ве-ти
членувано руш-ве-ти-те
бройна форма руш-ве-та
звателна форма