подкуп

Речник на българския език

по̀дкуп съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. по̀дкупи, (два) по̀дкупа, м. Материални ценности (предимно пари), които се дават, за да се получи незаконна изгода; рушвет.

Грешни изписвания (3)

  • подкоп
  • поткоп
  • поткуп

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. под-куп
непълен член под-ку-па
пълен член под-ку-път
мн.ч. под-ку-пи
членувано под-ку-пи-те
бройна форма под-ку-па
звателна форма