ручейник

Речник на българския език

ручейник съществително име, мъжки род (тип 14) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ру-чей-ник
непълен член ру-чей-ни-ка
пълен член ру-чей-ни-кът
мн.ч. ру-чей-ни-ци
членувано ру-чей-ни-ци-те
бройна форма ру-чей-ни-ка
звателна форма