рудник

Речник на българския език

1. ру̀дник съществително име, мъжки род (тип 14) редактиране

Значение

мн. рудници, (два) рудника, м. Място, където се копае руда, каменна сол, въглища и др. ; мина.

Синоними

Грешни изписвания (1)

  • руднек

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. руд-ник
непълен член руд-ни-ка
пълен член руд-ни-кът
мн.ч. руд-ни-ци
членувано руд-ни-ци-те
бройна форма руд-ни-ка
звателна форма

2. Ру̀дник географски топоним в България (тип 195) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • Руднек