ротен

Речник на българския език

ро̀тен — прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

вж. ро̀та

Грешни изписвания (1)

  • ротин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. ро-тен
непълен член рот-ния
пълен член рот-ни-ят
ж. р. рот-на
членувано рот-на-та
ср. р. рот-но
членувано рот-но-то
мн. ч. рот-ни
членувано рот-ни-те

Връзки