рота

Речник на българския език

ро̀та съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. роти, ж. Войскова единица, съставна част на батальон. Втора рота.прил. ротен, ротна, ротно, мн. ротни.

Грешни изписвания (1)

  • ротъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ро-та
членувано ро-та-та
мн.ч. ро-ти
членувано ро-ти-те
звателна форма