ровник

Речник на българския език

ровник съществително име, мъжки род (тип 14) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ров-ник
непълен член ров-ни-ка
пълен член ров-ни-кът
мн.ч. ров-ни-ци
членувано ров-ни-ци-те
бройна форма ров-ни-ка
звателна форма