рицинов

Речник на българския език

рицѝнов прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

вж. рицѝн

Грешни изписвания (7)

  • рецинов
  • рецинув
  • рицинув
  • рециноф
  • рецинуф
  • рициноф
  • рицинуф

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. ри-ци-нов
непълен член ри-ци-но-вия
пълен член ри-ци-но-ви-ят
ж. р. ри-ци-но-ва
членувано ри-ци-но-ва-та
ср. р. ри-ци-но-во
членувано ри-ци-но-во-то
мн. ч. ри-ци-но-ви
членувано ри-ци-но-ви-те