рицин

Речник на българския език

рицѝн — съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м., само ед. Тревисто маслодайно растение.прил. рицинов, рицинова, рициново, мн. рицинови. Рициново масло.

Грешни изписвания (1)

  • рецин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ри-цин
непълен член ри-ци-на
пълен член ри-ци-нът
мн.ч. ри-ци-ни
членувано ри-ци-ни-те
бройна форма ри-ци-на
звателна форма —

Връзки