риф

Речник на българския език

риф съществително име, мъжки род (тип 1) редактиране

Значение

рифът, рифа, мн. рифове, (два) рифа, м. Подводна скала, обикн. коралова.прил. рифов, рифова, рифово, мн. рифови.

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. риф
непълен член ри-фа
пълен член ри-фът
мн.ч. ри-фо-ве
членувано ри-фо-ве-те
бройна форма ри-фа
звателна форма