рис

Речник на българския език

рис — съществително име, мъжки род (тип 1) редактиране

Значение

рисът, риса, мн. рисове, (два) риса, м. Дива котка с пъстра кожа.

Синоними

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. рис
непълен член ри-са
пълен член ри-сът
мн.ч. ри-со-ве
членувано ри-со-ве-те
бройна форма ри-са
звателна форма —

Връзки