1.
ко̀тка
—
съществително име, женски род
(тип 41)
Значение
мн. ко̀тки, ж.
1. Домашен бозайник с вид на малък тигър и с инстинкт да лови мишки. Котката мяука. Котката ближе козината си.
2. Прен. Приспособления с железни шипове за катерене по електрически стълбове, по стръмни места. Надявам котките на краката си.
прил. ко̀тешки, ко̀тешка, ко̀тешко, мн. ко̀тешки. Котешка опашка. Котешки стъпки. Котешки очи.
• Минава/мине ми котка път. — Срещам спънка в някаква работа.
• Като куче и котка (се разбират). — Никак не се разбират, карат се.
1. Домашен бозайник с вид на малък тигър и с инстинкт да лови мишки. Котката мяука. Котката ближе козината си.
2. Прен. Приспособления с железни шипове за катерене по електрически стълбове, по стръмни места. Надявам котките на краката си.
прил. ко̀тешки, ко̀тешка, ко̀тешко, мн. ко̀тешки. Котешка опашка. Котешки стъпки. Котешки очи.
• Минава/мине ми котка път. — Срещам спънка в някаква работа.
• Като куче и котка (се разбират). — Никак не се разбират, карат се.
Грешни изписвания (1)
- коткъ
2. котка — сег. вр., 3 л., ед. ч.
котка е производна форма на коткам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).
3. котка — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.
котка е производна форма на коткам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).
4. котка — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.
котка е производна форма на коткам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).