риби

Речник на българския език

1. рѝби — прилагателно име (тип 88) редактиране

Значение

рибя, рибе, мн. риби, прил. Разг. Рибен.

Грешни изписвания (1)

  • рибе

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. ри-би
непълен член ри-бия
пълен член ри-би-ят
ж. р. ри-бя
членувано ри-бя-та
ср. р. ри-бе
членувано ри-бе-то
мн. ч. ри-би
членувано ри-би-те

2. риби — мн. ч.

риби е производна форма на риба (мн. ч.).

Връзки