риба

Речник на българския език

рѝба съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. риби, ж.
1. Водно гръбначно животно, което се движи с перки и диша с хриле. Речна риба. Вкусна риба.
2. Зодиакално съзвездие (м. февруари — март).
Дребна риба. — Незначителен човек в определена област.
Едра риба. — Богат, важен, заемащ отговорно място човек.
Като риба във вода. — Много добре, отлично.
Като риба на пясък (сухо). — Много зле.
Ловя риба в мътна вода. — Възползвам се от неуредици, бъркотии.
Ни рак, ни риба. — Нещо неопределено, което не може да се характеризира, класифицира.

Грешни изписвания (1)

  • рибъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ри-ба
членувано ри-ба-та
мн.ч. ри-би
членувано ри-би-те
звателна форма