рѐчник
—
съществително име, мъжки род
(тип 14)
Значение
мн. речници, (два) речника, м.
1. Само ед. Съвкупност от думите, с които разполага един език, един автор, едно произведение, един човек и др. Имаш богат речник. Речникът на Ботев.
2. Книга, в която са подредени по азбучен ред думи, за да бъдат изтълкувани, преведени на друг език и др. Преводен речник. Многотомен речник. Правоговорен речник. Речник на езика на Христо Ботев.
прил. речников, речникова, речниково, мн. речникови. Речникова статия.
1. Само ед. Съвкупност от думите, с които разполага един език, един автор, едно произведение, един човек и др. Имаш богат речник. Речникът на Ботев.
2. Книга, в която са подредени по азбучен ред думи, за да бъдат изтълкувани, преведени на друг език и др. Преводен речник. Многотомен речник. Правоговорен речник. Речник на езика на Христо Ботев.
прил. речников, речникова, речниково, мн. речникови. Речникова статия.
Грешни изписвания (1)
- речнек
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | реч-ник | |
|---|---|---|
| непълен член | реч-ни-ка | |
| пълен член | реч-ни-кът | |
| мн.ч. | реч-ни-ци | |
| членувано | реч-ни-ци-те | |
| бройна форма | реч-ни-ка | |
| звателна форма | — | |