реформатор

Речник на българския език

реформа̀тор съществително име, мъжки род (тип 7a) редактиране

Значение

мн. реформатори, м. Човек, който реформира; преобразовател, модернизатор, новатор.прил. реформаторски, реформаторска, реформаторско, мн. реформаторски.

Грешни изписвания (7)

  • реформатур
  • рефурматор
  • рефурматур
  • риформатор
  • риформатур
  • рифурматор
  • рифурматур

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ре-фор-ма-тор
непълен член ре-фор-ма-то-ра
пълен член ре-фор-ма-то-рът
мн.ч. ре-фор-ма-то-ри
членувано ре-фор-ма-то-ри-те
бройна форма ре-фор-ма-то-ри
звателна форма ре-фор-ма-то-ре