обновител

Речник на българския език

обновѝтел съществително име, мъжки род (тип 31a) редактиране

Значение

обновѝтелят, обновѝтеля, мн. обновѝтели, м. Лице, което внася нещо ново, което обновява.

Грешни изписвания (7)

  • обновитил
  • обнувител
  • обнувитил
  • убновител
  • убновитил
  • убнувител
  • убнувитил

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. об-но-ви-тел
непълен член об-но-ви-те-ля
пълен член об-но-ви-те-лят
мн.ч. об-но-ви-те-ли
членувано об-но-ви-те-ли-те
бройна форма об-но-ви-те-ли
звателна форма об-но-ви-те-лю