рефлекс

Речник на българския език

рефлѐкс съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. рефлекси, (два) рефлекса, м.
1. Непреднамерено реагиране на организма в отговор на външно влияние при участие на централната нервна система.
2. Отражение.
Безусловен рефлекс. — Вроден рефлекс.
Условен рефлекс. — Придобит рефлекс.прил. рефлексен, рефлексна, рефлексно, мн. рефлексни.прил. рефлексивен, рефлексивна, рефлексивно, мн. рефлексивни.

Грешни изписвания (1)

  • рифлекс

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. реф-лекс
непълен член реф-лек-са
пълен член реф-лек-сът
мн.ч. реф-лек-си
членувано реф-лек-си-те
бройна форма реф-лек-са
звателна форма