ресор

Речник на българския език

ресо̀р съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. ресори, (два) ресора, м. Еластично приспособление в превозно средство, което смекчава удари, вибрации; пружина.прил. ресорен, ресорна, ресорно, мн. ресорни. м., обикн. ед. Област на дейност, на компетентност. Отговарям за този ресор.прил. ресорен, ресорна, ресорно, мн. ресорни.

Грешни изписвания (1)

  • рисор

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ре-сор
непълен член ре-со-ра
пълен член ре-со-рът
мн.ч. ре-со-ри
членувано ре-со-ри-те
бройна форма ре-со-ра
звателна форма