пружина

Речник на българския език

пружѝна съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. пружини, ж.
1. Еластична стоманена лента или тел, обикновено навита спираловидно, която служи за омекотяване на нещо, за привеждане в движение на механизми и др. Пружина на химикалка. Пружина на легло.
2. Прен. Движеща сила, подстрекател, инициатор. Тайна пружина.

Грешни изписвания (3)

  • прожина
  • прожинъ
  • пружинъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пру-жи-на
членувано пру-жи-на-та
мн.ч. пру-жи-ни
членувано пру-жи-ни-те
звателна форма