репортьор

Речник на българския език

репортьо̀р съществително име, мъжки род (тип 7a) редактиране

Значение

мн. репортьори, м. Остар. Репортер.

Грешни изписвания (3)

  • репуртьор
  • рипортьор
  • рипуртьор

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ре-пор-тьор
непълен член ре-пор-тьо-ра
пълен член ре-пор-тьо-рът
мн.ч. ре-пор-тьо-ри
членувано ре-пор-тьо-ри-те
бройна форма ре-пор-тьо-ри
звателна форма ре-пор-тьо-ре