кореспондѐнт
—
съществително име, мъжки род
(тип 7a)
Значение
мн. кореспондѐнти, м.
1. Сътрудник на вестник, списание, на радио, телевизия, който изпраща дописки или информации за актуални събития. Кореспондент на българската телевизия в Париж.
2. Лице или учреждение, което се намира в преписка с някого.
прил. кореспондѐнтски, кореспондѐнтска, кореспондѐнтско, мн. кореспондѐнтски. • Член-кореспондент. Звание на член на академия, по-ниско от академик. Член-кореспондент на БАН.
1. Сътрудник на вестник, списание, на радио, телевизия, който изпраща дописки или информации за актуални събития. Кореспондент на българската телевизия в Париж.
2. Лице или учреждение, което се намира в преписка с някого.
прил. кореспондѐнтски, кореспондѐнтска, кореспондѐнтско, мн. кореспондѐнтски. • Член-кореспондент. Звание на член на академия, по-ниско от академик. Член-кореспондент на БАН.
Грешни изписвания (7)
- кореспундент
- кориспондент
- кориспундент
- куреспондент
- куреспундент
- куриспондент
- куриспундент
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | ко-рес-пон-дент | |
|---|---|---|
| непълен член | ко-рес-пон-ден-та | |
| пълен член | ко-рес-пон-ден-тът | |
| мн.ч. | ко-рес-пон-ден-ти | |
| членувано | ко-рес-пон-ден-ти-те | |
| бройна форма | ко-рес-пон-ден-ти | |
| звателна форма | ко-рес-пон-ден-те | |