ренесанс

Речник на българския език

ренеса̀нс съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м., само ед.
1. Спец. Епоха в развитието на западноевропейските страни (ХIV — ХVI в. ), която се характеризира с разцвет на изкуството, науката, културата, свързан със зараждането на капиталистическите отношения; възраждане.
2. Архитектурен стил от тази епоха.
3. Прен. Възраждане, разцвет, подем. Театърът преживява своя ренесанс.прил. ренесансов, ренесансова, ренесансово, мн. ренесансови.

Грешни изписвания (3)

  • ренисанс
  • ринесанс
  • ринисанс

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ре-не-санс
непълен член ре-не-сан-са
пълен член ре-не-сан-сът
мн.ч. ре-не-сан-си
членувано ре-не-сан-си-те
бройна форма ре-не-сан-са
звателна форма