ренеса̀нс — съществително име, мъжки род (тип 7)
Значение
м., само ед.
1. Спец. Епоха в развитието на западноевропейските страни (ХIV — ХVI в. ), която се характеризира с разцвет на изкуството, науката, културата, свързан със зараждането на капиталистическите отношения; възраждане.
2. Архитектурен стил от тази епоха.
3. Прен. Възраждане, разцвет, подем. Театърът преживява своя ренесанс.прил. ренесансов, ренесансова, ренесансово, мн. ренесансови.
1. Спец. Епоха в развитието на западноевропейските страни (ХIV — ХVI в. ), която се характеризира с разцвет на изкуството, науката, културата, свързан със зараждането на капиталистическите отношения; възраждане.
2. Архитектурен стил от тази епоха.
3. Прен. Възраждане, разцвет, подем. Театърът преживява своя ренесанс.прил. ренесансов, ренесансова, ренесансово, мн. ренесансови.
Синоними
Грешни изписвания (3)
- ренисанс
- ринесанс
- ринисанс
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
ед.ч. | ре-не-санс | |
---|---|---|
непълен член | ре-не-сан-са | |
пълен член | ре-не-сан-сът | |
мн.ч. | ре-не-сан-си | |
членувано | ре-не-сан-си-те | |
бройна форма | ре-не-сан-са | |
звателна форма | — |