пробуждане

Речник на българския език

пробу̀ждане съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • пробуждани
  • пробуждъне
  • пробуждъни
  • прубуждане
  • прубуждани
  • прубуждъне
  • прубуждъни

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. про-буж-да-не
членувано про-буж-да-не-то
мн.ч. про-буж-да-ния
членувано про-буж-да-ни-я-та