разбуждане

Речник на българския език

разбу̀ждане съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • разбуждани
  • разбуждъне
  • разбуждъни
  • ръзбуждане
  • ръзбуждани
  • ръзбуждъне
  • ръзбуждъни

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. раз-буж-да-не
членувано раз-буж-да-не-то
мн.ч. раз-буж-да-ния
членувано раз-буж-да-ни-я-та