разчленение

Речник на българския език

разчленѐние съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • разчлинение
  • ръзчленение
  • ръзчлинение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. раз-ч-ле-не-ние
членувано раз-ч-ле-не-ни-е-то
мн.ч. раз-ч-ле-не-ния
членувано раз-ч-ле-не-ни-я-та