разсечен

Речник на българския език

1. разсечен прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • расечен

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. раз-се-чен
непълен член раз-се-че-ния
пълен член раз-се-че-ни-ят
ж. р. раз-се-че-на
членувано раз-се-че-на-та
ср. р. раз-се-че-но
членувано раз-се-че-но-то
мн. ч. раз-се-че-ни
членувано раз-се-че-ни-те

2. разсечен — мин. страд. прич. м. р.

разсечен е производна форма на разсека (мин. страд. прич. м. р.).