разсечения

Речник на българския език

1. разсечения — м. р. непълен член

разсечения е производна форма на разсечен (м. р. непълен член).

2. разсечения — мин. страд. прич. м. р. непълен член

разсечения е производна форма на разсека (мин. страд. прич. м. р. непълен член).