разпъване

Речник на българския език

разпъ̀ване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • разпъвани
  • разпъвъне
  • разпъвъни
  • ръзпъване
  • ръзпъвани
  • ръзпъвъне
  • ръзпъвъни

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. раз-пъ-ва-не
членувано раз-пъ-ва-не-то
мн.ч. раз-пъ-ва-ния
членувано раз-пъ-ва-ни-я-та