обтягане

Речник на българския език

обтя̀гане съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • обтягъне
  • оптягане
  • оптягъне
  • убтягане
  • убтягъне
  • уптягане
  • уптягъне

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. об-тя-га-не
членувано об-тя-га-не-то
мн.ч. об-тя-га-ния
членувано об-тя-га-ни-я-та