разпространител

Речник на българския език

разпространѝтел съществително име, мъжки род (тип 31a) редактиране

Значение

разпространителят, разпространителя, мн. разпространители, м. Този, който разпространява нещо. Разпространител на книги.

Грешни изписвания (15)

  • разпространитил
  • разпрострънител
  • разпрострънитил
  • разпрустранител
  • разпрустранитил
  • разпрустрънител
  • разпрустрънитил
  • ръзпространител
  • ръзпространитил
  • ръзпрострънител
  • ръзпрострънитил
  • ръзпрустранител
  • ръзпрустранитил
  • ръзпрустрънител
  • ръзпрустрънитил

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. раз-п-рос-т-ра-ни-тел
непълен член раз-п-рос-т-ра-ни-те-ля
пълен член раз-п-рос-т-ра-ни-те-лят
мн.ч. раз-п-рос-т-ра-ни-те-ли
членувано раз-п-рос-т-ра-ни-те-ли-те
бройна форма раз-п-рос-т-ра-ни-те-ли
звателна форма раз-п-рос-т-ра-ни-те-лю