разположа

Речник на българския език

разполо̀жа преходен глагол от свършен вид (тип 176tt) редактиране

Значение

разположиш, мин. св. разположих, мин. прич. разположил, св.вж. [[разполагам 1_ .

Грешни изписвания (7)

  • разположъ
  • разпуложа
  • разпуложъ
  • ръзположа
  • ръзположъ
  • ръзпуложа
  • ръзпуложъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице раз-по-ло-жа раз-по-ло-жим
2 лице раз-по-ло-жиш раз-по-ло-жи-те
3 лице раз-по-ло-жи раз-по-ло-жат
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице раз-по-ло-жих раз-по-ло-жих-ме
2 лице раз-по-ло-жи раз-по-ло-жих-те
3 лице раз-по-ло-жи раз-по-ло-жи-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице раз-по-ло-жех раз-по-ло-жех-ме
2 лице раз-по-ло-же-ше раз-по-ло-жех-те
3 лице раз-по-ло-же-ше раз-по-ло-же-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице разположил съм разположила съм разположило съм разположили сме
2 лице разположил си разположила си разположило си разположили сте
3 лице разположил е разположила е разположило е разположили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях разположил бях разположила бях разположило бяхме разположили
2 лице беше разположил беше разположила беше разположило бяхте разположили
3 лице беше разположил беше разположила беше разположило бяха разположили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще разположа ще разположим
2 лице ще разположиш ще разположите
3 лице ще разположи ще разположат
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм разположил ще съм разположила ще съм разположило ще сме разположили
2 лице ще си разположил ще си разположила ще си разположило ще сте разположили
3 лице ще е разположил ще е разположила ще е разположило ще са разположили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да разположа щяхме да разположим
2 лице щеше да разположиш щяхте да разположите
3 лице щеше да разположи щяха да разположат
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм разположил щях да съм разположила щях да съм разположило щяхме да сме разположили
2 лице щеше да си разположил щеше да си разположила щеше да си разположило щяхте да сте разположили
3 лице щеше да е разположил щеше да е разположила щеше да е разположило щяха да са разположили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице разположел съм разположела съм разположело съм разположели сме
2 лице разположел си разположела си разположело си разположели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице разположил съм разположила съм разположило съм разположили сме
2 лице разположил си разположила си разположило си разположили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм разположил била съм разположила било съм разположило били сме разположили
2 лице бил си разположил била си разположила било си разположило били сте разположили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да разположа щяла съм да разположа щяло съм да разположа щели сме да разположим
2 лице щял си да разположиш щяла си да разположиш щяло си да разположиш щели сте да разположите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм разположил щяла съм да съм разположила щяло съм да съм разположило щели сме да сме разположили
2 лице щял си да си разположил щяла си да си разположила щяло си да си разположило щели сте да сте разположили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих разположил бих разположила бих разположило бихме разположили
2 лице би разположил би разположила би разположило бихте разположили
3 лице би разположил би разположила би разположило биха разположили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
раз-по-ло-жи раз-по-ло-же-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род раз-по-ло-жен
непълен член раз-по-ло-же-ния
пълен член раз-по-ло-же-ни-ят
женски род раз-по-ло-же-на
членувано раз-по-ло-же-на-та
среден род раз-по-ло-же-но
членувано раз-по-ло-же-но-то
множествено число раз-по-ло-же-ни
членувано раз-по-ло-же-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род раз-по-ло-жил
непълен член раз-по-ло-жи-лия
пълен член раз-по-ло-жи-ли-ят
женски род раз-по-ло-жи-ла
членувано раз-по-ло-жи-ла-та
среден род раз-по-ло-жи-ло
членувано раз-по-ло-жи-ло-то
множествено число раз-по-ло-жи-ли
членувано раз-по-ло-жи-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род раз-по-ло-жел
женски род раз-по-ло-же-ла
среден род раз-по-ло-же-ло
множествено число раз-по-ло-же-ли