разположило

Речник на българския език

1. разположило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разположило е производна форма на разположа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. разположило — мин. деят. св. прич. ср. р.

разположило е производна форма на разположа (мин. деят. св. прич. ср. р.).