разплета

Речник на българския език

разплета̀ преходен глагол от свършен вид (тип 145tt) редактиране

Значение

разплетеш, мин. св. разплетох, мин. прич. разплел, св.вж. разплитам.

Грешни изписвания (7)

  • разплетъ
  • разплита
  • разплитъ
  • ръзплета
  • ръзплетъ
  • ръзплита
  • ръзплитъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице раз-п-ле-та раз-п-ле-тем
2 лице раз-п-ле-теш раз-п-ле-те-те
3 лице раз-п-ле-те раз-п-ле-тат
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице раз-п-ле-тох раз-п-ле-тох-ме
2 лице раз-п-ле-те раз-п-ле-тох-те
3 лице раз-п-ле-те раз-п-ле-то-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице раз-п-ле-тях раз-п-ле-тях-ме
2 лице раз-п-ле-те-ше раз-п-ле-тях-те
3 лице раз-п-ле-те-ше раз-п-ле-тя-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице разплел съм разплела съм разплело съм разплели сме
2 лице разплел си разплела си разплело си разплели сте
3 лице разплел е разплела е разплело е разплели са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях разплел бях разплела бях разплело бяхме разплели
2 лице беше разплел беше разплела беше разплело бяхте разплели
3 лице беше разплел беше разплела беше разплело бяха разплели
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще разплета ще разплетем
2 лице ще разплетеш ще разплетете
3 лице ще разплете ще разплетат
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм разплел ще съм разплела ще съм разплело ще сме разплели
2 лице ще си разплел ще си разплела ще си разплело ще сте разплели
3 лице ще е разплел ще е разплела ще е разплело ще са разплели
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да разплета щяхме да разплетем
2 лице щеше да разплетеш щяхте да разплетете
3 лице щеше да разплете щяха да разплетат
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм разплел щях да съм разплела щях да съм разплело щяхме да сме разплели
2 лице щеше да си разплел щеше да си разплела щеше да си разплело щяхте да сте разплели
3 лице щеше да е разплел щеше да е разплела щеше да е разплело щяха да са разплели
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице разплетял съм разплетяла съм разплетяло съм разплетели сме
2 лице разплетял си разплетяла си разплетяло си разплетели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице разплел съм разплела съм разплело съм разплели сме
2 лице разплел си разплела си разплело си разплели сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм разплел била съм разплела било съм разплело били сме разплели
2 лице бил си разплел била си разплела било си разплело били сте разплели
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да разплета щяла съм да разплета щяло съм да разплета щели сме да разплетем
2 лице щял си да разплетеш щяла си да разплетеш щяло си да разплетеш щели сте да разплетете
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм разплел щяла съм да съм разплела щяло съм да съм разплело щели сме да сме разплели
2 лице щял си да си разплел щяла си да си разплела щяло си да си разплело щели сте да сте разплели
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих разплел бих разплела бих разплело бихме разплели
2 лице би разплел би разплела би разплело бихте разплели
3 лице би разплел би разплела би разплело биха разплели
Повелително наклонение
единствено число множествено число
раз-п-ле-ти раз-п-ле-те-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род раз-п-ле-тен
непълен член раз-п-ле-те-ния
пълен член раз-п-ле-те-ни-ят
женски род раз-п-ле-те-на
членувано раз-п-ле-те-на-та
среден род раз-п-ле-те-но
членувано раз-п-ле-те-но-то
множествено число раз-п-ле-те-ни
членувано раз-п-ле-те-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род раз-п-лел
непълен член раз-п-ле-лия
пълен член раз-п-ле-ли-ят
женски род раз-п-ле-ла
членувано раз-п-ле-ла-та
среден род раз-п-ле-ло
членувано раз-п-ле-ло-то
множествено число раз-п-ле-ли
членувано раз-п-ле-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род раз-п-ле-тял
женски род раз-п-ле-тя-ла
среден род раз-п-ле-тя-ло
множествено число раз-п-ле-те-ли