разплетяло

Речник на българския език

1. разплетяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разплетяло е производна форма на разплета (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. разплетяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

разплетяло е производна форма на разплета (мин. деят. несв. прич. ср. р.).