разплакан

Речник на българския език

1. разпла̀кан прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • разплакън
  • ръзплакан
  • ръзплакън

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. раз-п-ла-кан
непълен член раз-п-ла-ка-ния
пълен член раз-п-ла-ка-ни-ят
ж. р. раз-п-ла-ка-на
членувано раз-п-ла-ка-на-та
ср. р. раз-п-ла-ка-но
членувано раз-п-ла-ка-но-то
мн. ч. раз-п-ла-ка-ни
членувано раз-п-ла-ка-ни-те

2. разплакан — мин. страд. прич. м. р.

разплакан е производна форма на разплача (мин. страд. прич. м. р.).